РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Бет Шапиро признава, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк

Дата на публикуване: 16:14 ч. / 12.11.2025
Прочетена
44855
Златното мастило

През април 2025 г. биотехнологична компания направи сензация, когато обяви, че е „върнала“ дино вълка. Colossal Biosciences, самоопределяща се като компания за деекстинкция, заявява, че целта ѝ, е да възроди видове, изчезнали от дълго време, чрез генно редактиране и клониране. Веднага след обявлението си, компанията бе обвинена в „играене на Бог“. Дори преди това обявление, Бет Шапиро (Beth Shapiro), главен научен служител на Colossal Biosciences, получаваше писма с омраза, в които я упрекваха в „играене на Бог“.

Доли Йоргенсен (Dolly Jorgensen) отбелязва, че деекстинкцията е „действие, което някои биха могли да нарекат играене на Бог“. Роналд Сандлър (Ronald Sandler) също подчертава, че деекстинкцията „вероятно ще бъде обект на притеснения относно ‘играенето на Бог’“, тъй като тя „включва интензивно инженерство на геноми, създаване на трансгенни организми и използване на клониране с цел възвръщане на дълго изчезнали форми на живот“. Критиката за „играене на Бог“ често се отправя, когато моралността на нововъзникваща технология е поставена под въпрос. Например, технологията за клониране, според Рут Ф. Чадвик (Ruth F. Chadwick), може да се разглежда като намеса в естествения репродуктивен процес, която може да доведе до катастрофални последствия.

Тази аргументация предполага, че не трябва да „играем Бог“, и следователно, не трябва да използваме технологии за клониране с репродуктивна цел. В проучването си относно критиката за „играене на Бог“, Адам Уейц (Adam Waytz) и Лиан Йънг (Liane Young) я разбират като „отвращение от човешката намеса в естествения ред“. Те добавят, че това отвращение е основано на възприятието, че човешката намеса трябва да бъде оставена на по-висш или метафизичен агент.

Но защо „играенето на Бог“ би било морално неправилно? Човек може да твърди, че когато спешните медицински техници (EMTs) прилагат сърдечна реанимация на пациент в сърдечен арест, те също „играят Бог“. Въпреки това, вероятно ще се съгласим, че спасяването на живота на пациента е правилното нещо. Георгиана Къркъм (Georgiana Kirkham) предлага, че тези, които „играят Бог“, могат да бъдат обвинени в хибрис – прекомерна гордост или Прометейска безразсъдност.

Според моето тълкуване на критиката за „играене на Бог“, развитието или използването на нова технология ще се счита за „играене на Бог“, ако включва хора, които действат така, сякаш са толкова мощни, мъдри и добри колкото предполагаемият Бог. Следователно, ако технологиите за деекстинкция включват действия от страна на хора, които действат като ако са толкова мощни и мъдри колкото Бог, то те биха могли да бъдат определени като играещи Бог.

Съществуват три критични въпроса, които трябва да бъдат разгледани: Първо, могат ли технологиите за деекстинкция да излязат извън контрола на човешките същества? Второ, можем ли да не разберем или да не предвидим последствията от тези технологии? Трето, могат ли те да бъдат злоупотребени от хора? Човешката власт и знания са ограничени, следователно рисковете от загуба на контрол и непредвидени последствия са значителни.

Дали хората могат да загубят контрол над технологиите за деекстинкция? Въпреки че Бог се предполага да е всемогъщ, хората не са. При работа с трансгенна биотехнология учените трябва да се справят с комплексни и динамични системи. Дори малки промени могат да имат каскадни ефекти. Важно е да се отбележи, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк и вместо това е направила двадесет редакции в генома на сивите вълци.

Какво ще стане, ако хората не разберат или не предвидят последствията от технологиите за деекстинкция? Човешките знания са ограничени и можем да бъдем заслепени от непредвидени последици. Например, днешната среда вече е много различна от времето, когато дино вълците са живели. Дали хората могат да злоупотребят с технологиите за деекстинкция? Технологиите за клониране и генно редактиране могат да бъдат използвани за цели извън първоначалното им предназначение.

Отговорите на тези критични въпроси показват, че внедряването на технологии за деекстинкция би могло да бъде считано за „играене на Бог“. Проектите за деекстинкция от Colossal Biosciences или други биотехнологични компании рискуват да излязат извън контрол и да имат непредвидими последици. Въпреки че критиката за „играене на Бог“ е силна, тя не означава непременно, че деекстинкцията е категорично морално неправилна.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На тържествена церемония в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, българският министър на образованието проф. Георги Вълчев поздрави участниците в дес ...
Вижте също
На събитие в столичното пространство City Stage, актрисата и драматург Здрава Каменова представи своя нов роман „Любов в насрещното“, вдъхновен от едноименнат ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Българската библиотечна традиция на световната сцена, нови партньорства и признание в Чикаго
Доц. д-р Калина Иванова, ръководител на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, и доц. д-р Елена Савова от УниБИТ представиха българската библиотечна и академична сфера на 150-ата конференция на Американската библиотечна асоциация, прове ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Издателство „Отвъд кориците“ обяви възобновяването на своята рубрика, посветена на литературни конкурси в България. От екипа на издателството информираха, че новата версия на бюлетина ще представя актуални събития, организирани от различни институц ...
Валери Генков
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ангелина Липчева
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а к ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Летни и есенни литературни шедьоври от жени с цветна идентичност за 2026 година
Лятото и есента на 2026 година обещават вълнуващи литературни издания, особено от жени от цветните общности. С настъпването на новата година, символизираща нови начала и промени, литературата предлага платформа за изразяване на сложни преживявания и идентичнос ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Новата книга на Мери Хана Терцино „Тайни и други хобита“ обещава да привлече вниманието на читателите със своите многопластови герои и въздействащи истории. Сборникът, който предстои да бъде издаден от издателство Cornerstone Press на 20 октомври 2 ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Животните в куиър литературата: митични символи на идентичност
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Първият български представител в EBVS и новите хоризонти за ветеринарната медицина
Валери Генков
В новия брой на списание „Ветеринарна практика“ д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова споделя своите виждания относно европейските стандарти във ветеринарната медицина, бъдещето на следдипломното обучение и необходимостта от разработване на национална стратегия за специализации в тази област. Д-р Рабаджийска-Тодорова, ветеринарен лекар с опит в Германия и съосновател на „Vet Academy“, предоставя задълб ...
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
Авторът и перото
В Тихоокеанския Северозапад, лятото не може да бъде истинско без черниците. В щатите Вашингтон ...
Начало Златното мастило

Бет Шапиро признава, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк

16:14 ч. / 12.11.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
44855
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

През април 2025 г. биотехнологична компания направи сензация, когато обяви, че е „върнала“ дино вълка. Colossal Biosciences, самоопределяща се като компания за деекстинкция, заявява, че целта ѝ, е да възроди видове, изчезнали от дълго време, чрез генно редактиране и клониране. Веднага след обявлението си, компанията бе обвинена в „играене на Бог“. Дори преди това обявление, Бет Шапиро (Beth Shapiro), главен научен служител на Colossal Biosciences, получаваше писма с омраза, в които я упрекваха в „играене на Бог“.

Доли Йоргенсен (Dolly Jorgensen) отбелязва, че деекстинкцията е „действие, което някои биха могли да нарекат играене на Бог“. Роналд Сандлър (Ronald Sandler) също подчертава, че деекстинкцията „вероятно ще бъде обект на притеснения относно ‘играенето на Бог’“, тъй като тя „включва интензивно инженерство на геноми, създаване на трансгенни организми и използване на клониране с цел възвръщане на дълго изчезнали форми на живот“. Критиката за „играене на Бог“ често се отправя, когато моралността на нововъзникваща технология е поставена под въпрос. Например, технологията за клониране, според Рут Ф. Чадвик (Ruth F. Chadwick), може да се разглежда като намеса в естествения репродуктивен процес, която може да доведе до катастрофални последствия.

Тази аргументация предполага, че не трябва да „играем Бог“, и следователно, не трябва да използваме технологии за клониране с репродуктивна цел. В проучването си относно критиката за „играене на Бог“, Адам Уейц (Adam Waytz) и Лиан Йънг (Liane Young) я разбират като „отвращение от човешката намеса в естествения ред“. Те добавят, че това отвращение е основано на възприятието, че човешката намеса трябва да бъде оставена на по-висш или метафизичен агент.

Но защо „играенето на Бог“ би било морално неправилно? Човек може да твърди, че когато спешните медицински техници (EMTs) прилагат сърдечна реанимация на пациент в сърдечен арест, те също „играят Бог“. Въпреки това, вероятно ще се съгласим, че спасяването на живота на пациента е правилното нещо. Георгиана Къркъм (Georgiana Kirkham) предлага, че тези, които „играят Бог“, могат да бъдат обвинени в хибрис – прекомерна гордост или Прометейска безразсъдност.

Според моето тълкуване на критиката за „играене на Бог“, развитието или използването на нова технология ще се счита за „играене на Бог“, ако включва хора, които действат така, сякаш са толкова мощни, мъдри и добри колкото предполагаемият Бог. Следователно, ако технологиите за деекстинкция включват действия от страна на хора, които действат като ако са толкова мощни и мъдри колкото Бог, то те биха могли да бъдат определени като играещи Бог.

Съществуват три критични въпроса, които трябва да бъдат разгледани: Първо, могат ли технологиите за деекстинкция да излязат извън контрола на човешките същества? Второ, можем ли да не разберем или да не предвидим последствията от тези технологии? Трето, могат ли те да бъдат злоупотребени от хора? Човешката власт и знания са ограничени, следователно рисковете от загуба на контрол и непредвидени последствия са значителни.

Дали хората могат да загубят контрол над технологиите за деекстинкция? Въпреки че Бог се предполага да е всемогъщ, хората не са. При работа с трансгенна биотехнология учените трябва да се справят с комплексни и динамични системи. Дори малки промени могат да имат каскадни ефекти. Важно е да се отбележи, че Colossal Biosciences не е използвала ДНК от дино вълк и вместо това е направила двадесет редакции в генома на сивите вълци.

Какво ще стане, ако хората не разберат или не предвидят последствията от технологиите за деекстинкция? Човешките знания са ограничени и можем да бъдем заслепени от непредвидени последици. Например, днешната среда вече е много различна от времето, когато дино вълците са живели. Дали хората могат да злоупотребят с технологиите за деекстинкция? Технологиите за клониране и генно редактиране могат да бъдат използвани за цели извън първоначалното им предназначение.

Отговорите на тези критични въпроси показват, че внедряването на технологии за деекстинкция би могло да бъде считано за „играене на Бог“. Проектите за деекстинкция от Colossal Biosciences или други биотехнологични компании рискуват да излязат извън контрол и да имат непредвидими последици. Въпреки че критиката за „играене на Бог“ е силна, тя не означава непременно, че деекстинкцията е категорично морално неправилна.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Българската библиотечна традиция на световната сцена, нови партньорства и признание в Чикаго
Ангелина Липчева
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Валери Генков
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Паралелни светове и забравена любов в новия роман на Здрава Каменова
Добрина Маркова
На събитие в столичното пространство City Stage, актрисата и драматург Здрава Каменова представи своя нов роман „Любов в насрещното“, вдъхновен от едноименнат ...
Експресивно
Наградени 30 гимназии за активност в ученическото самоуправление, нови символи и интерактивна платформа
Ангелина Липчева
На бюрото
Летни и есенни литературни шедьоври от жени с цветна идентичност за 2026 година
Добрина Маркова
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Животните в куиър литературата: митични символи на идентичност
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Първият български представител в EBVS и новите хоризонти за ветеринарната медицина
Валери Генков
Подиум на писателя
Пробив в разчитането на древни текстове, виртуално разгъване на свитъци от Херкулан
Добрина Маркова
Авторът и перото
Книгата, която разкрива забравените истории на Белене и смелостта на един българин
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Лутер Бърбанк и Хималайската черница - история за неочаквани последици от човешката намеса
Валери Генков
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Валери Генков
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Наградите „Читател на годината“ в Пловдив: малки и големи почетени за любовта към книгите
В пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе церемония по връчване на наградите „Читател на годината от 5 до 105“. Тази инициатива е насочена към насърчаване на четенето и се организира ежегодно, като отличията се ...
Избрано
Пейдж Луис представя нова перспектива за индивидуалната агенция в своя дебютен роман Канон
В дебютния си роман "Канон" (Canon) Пейдж Луис (Paige Lewis) разглежда темата за индивидуалната агенция в контекста на почти апокалиптични времена. Чрез бързо развиващи се глави и многопластов наратив, авторката разказва за лъжите и насилието, които "висшите ...
Рядко издание на „Брулени хълмове“ с печатни грешки на търг в Лондон, цената достига 600 000 лири
Ако сте поропуснали
От украинска поезия до „Декамерон“: Какво ново на книжния пазар тази седмица
Три нови заглавия ще обогатят книжния пазар в третата седмица на юни, съобщават издателствата. Сред тях е стихосбирката на украинския автор Максим Кривцов, озаглавена „Стихове от бойницата“. Тя ще бъде представена на 17 юни в Място за четене и ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.